На столично кръстовище Петте кьошета се пресичат и преплитат съдбите на петима души в новия едноименен роман на писателя Панайот Карагьозов, съобщават издателите от „Парадокс“. Общото, което свързва героите, е премълчаното минало и настояще. Темите табу в държавата, обществото и личният живот са мутирали в травми, чието преодоляване става възможно чрез закъснялото им споделяне.

Премиерата е на 2 юли в театър „Алма алтер" на Софийския университет, с участието на автора и на проф. Алберт Бенбасат.

„Петте кьошета“ е роман за мълчанието, обрекло на самота две жени, трима мъже и техните близки. Събирането на многобройните житейски епизоди, подобно на реденето на труден пъзел, възстановява целостта и хармонията на романовите персонажи, а библейският рефрен „няма нищо тайно, което да не стане явно“, вещае жадуван катарзис и заслужено възмездие.

„Какво ли не видях и чух на кварталните Петте кьошета, но и през ум не ми бе минало какво се случва в тъмния склад на книжарницата в зората на промените. В годините, когато на отсрещните два ъгъла в месарницата имаше месар, но нямаше месо, а в сладкарницата вместо пасти и боза предлагаха дрога. Какво е ставало, докато аз съм преминавал по тротоара, разглеждал съм витрината и даже съм купувал книги? Какъв сюжет за тъжна сага се е заплитал в склада на книжарницата, която е отскоро моя?“, казва Панайот Карагьозов.

Панайот Карагьозов завършва славянска филология в Софийския университет (СУ) и защитава докторати по сравнително славянско литературознание и полска литература в Карловия университет в Прага. През 1987 г. постъпва на работа в СУ, където през 2005 г. става доктор на филологическите науки, а от 2006 г. е професор. Заемал е всички изборни длъжности във Факултета по славянски филологии – ръководител на Катедрата по славянски литератури (2005–2009), зам.- декан (1994–1997) и декан (2007–2015). От 2004 г. е директор на летния семинар по чуждестранна българистика.

Той е автор на осем книги, сред които монографиите „Самосознание словесности. Историографии славянских литератур“, „Някогашните славяни днес“ и „Славянските свети мъченици. Светост и канонизация; хроника и типология; критика и апология на славянското мъченичество“. Карагьозов има впечатляващ брой статии, публикувани на девет езика в научната периодика на дванайсет европейски страни, Япония, Канада и САЩ.

Бил е гост-професор в Карловия университет в Прага (1997–2002) и Хокайдския университет в Сапоро (2002–2003) и е изнасял лекционни цикли в редица славянски университети. За заслуги за развитието на полонистиката и славистиката е награден с полски и чешки правителствени ордени и университетски отличия. Носител е на почетния знак на Софийския университет със синя лента.

Преводач е на полска поезия, публикувана в стихосбирките „Целувки. Мария Павликовска-Ясножевска“, „Фрашки и целувки“, „Това тяло можеше да бъде мое“ и антологията „Полската поезия между двете световни войни“.

След „Виртуалната кръчма. Мъжки приказки“  (изд. "Парадокс", 2022 г.), „Петте кьошета. Роман пъзел" е неговата втора творба в полето на художествената проза.